Карта - Базиликална цистерна (Basilica Cistern)

Базиликалната цистерна (Βασιλική κινστέρνή, Yerebatan Sarnıcı, „Подземна цистерна“' или Yerebatan Saray, „Подземен дворец“ ) е подземен резервоар за питейна вода с формата на хипостилна зала. Това е най-голямата от няколкостотин древни цистерни под днешен Истанбул, Турция, датиращи от Средновековието. Цистерната, разположена на 150 метра югозападно от „Света София“ на историческия полуостров Сарайбурну, е построена през VI век по време на управлението на византийския император Юстиниан I. Към началото на XXI век в нея има малко вода и е отворена за посещения.

Тази подземна цистерна, κινστέρνη, е наречена „Базиликална“, защото е създадена под големия обществен площад на първия хълм на Константинопол. Преди построяването на цистерната, там се е издигала т. нар. Базиликална стоа, строена между III и IV век. През ранната римска епоха тя е средище на съдебната и административна власт и книжовен център. Според древните историци църквата е построена от император Константин I и е включена в комплекса на Големия императорски дворец. След пожар през 476 г. е реконструирана от военачалника Ил. Историческите текстове свидетелстват, че в изграждането на цистерната са участвали 7000 роби и че базиликата е имала градини, заобиколени с колонада и обърнати към „Света София“. По-късно е възстановена и разширена от император Юстиниан след бунтовете Ника от 532 г., които опустошават Константинопол.

Цистерната е осигурявала система за филтриране на вода за Големия императорски дворец и други сгради на Първия хълм. След османското завладяване през 1453 г. продължавала още известно време да осигурява вода за двореца Топкапъ, но тъй като османците предпочитали течащата вода пред тази от резервоари, те изградили собствена водоснабдителна система. Цистерните потънали в забрава, докато през 1544 – 1550 в града не дошъл френският пътешественик П. Гилиус (Petrus Gyllius). По време на своите обиколки той забелязал, че населението вади от земята вода с кофа, а и също риба. При трудни условия Гилиус обиколил с лодка залата, като я измерва и преброява колоните. Своите изследвания той описва в пътепис и по този начин цистерните стават известни на Западния свят. По-късно всеки пътешественик, посетил Истанбул, държал непременно да види и цистерните.